rss
email
facebook

03 април, 2011

Краят на една сага...

Преди известно време, което не мога в момента да определя, започнах едно пътуване.
Започнах с известна доза скептизицъм и не особено голямо внимание. За моя изненада и наслада открих една галактика изпълнена с всевъзможни герои, истории и живот.

Всичко това дължа на човека от снимката.

Започнах малко странно, а именно на обратно, но някак си държах първо да изразя възхищението и благодарността си. Не смятам да описвам кой е той и какво неговото творчество може да ви предложи. Мога само да кажа, че за любителите на научна фантастика това е една задължителна спирка.

От едно известно време, може би три години, отдавам почти цялото си свободно време вечер на изследване. Може да звучи някак надуто, но смятам че точно това е думата, която добре описва това, което ме забавлява и развлича. Това е действието, което може напълно да замени всички или почти всички други мои занимания. Смея да твърдя, че гледането на телевизия, филми или компютърните игри бледнеят в сравнение с това. - Разбира се, че говоря за четенето на книги...

Това ужасно архаично и абсолютно не-модерно развлечение изисква усилия, поне в началото, каквито другите медийни развлечения не изискват. Вярвам, че до известна степен това е основната причина тази форма на безкрайно забавление да излезе от мода. Хората просто ги мързи... Отплеснах се...

Реших да започна с неговите кратки разкази за роботи. В последствие прочетох всички разкази, които бяха налични в библиотека chitanka. Веднъж заразил се с прекрасния и богат свят не можех да спра и реших да изчета всичко в библиотеката, което беше налично. Продължих с някои от Романите, преминах към Новелите, но реших да си дам почивка от роботската тема с Фантастично Пътешествие и неговото продължение. В крайна сметка всички пътища водеха към последната и най-дълга поредица, а именно тази за Империята и Фондацията.

Започва се с поредицата Позитронни Роботи, продължава се с Империята на Трантор и се приключва с Фондацията. Всяка една поредица съдържа няколко книги, големината им е без значение, тъй като дълбочината на повествованието е толкова голяма, че човек напълно може да се изгуби в този свят. Горещо препоръчвам на всеки това пътуване. Въпреки че аз го приключих, все още не съм завършил напълно с изследването на всички творби на Азимов. Предстоят още прекрасни часове...


Благодаря Айзък Азимов.